Създаване на Вампири

Тук създавате вампир.

Създаване на Вампири Tumblr_m00kdpOPH21qm26blo1_500_large

Candice Accola

Име
Керълайн Форбс

Прякор
Кер, Кери, Блонди

Раса
Вампир

Години
17

Дарба
Присъщи за всички вампири.

Създаване на Вампири Tumblr_lsg0j15Yel1r40otbo1_500_large

Създаване на Вампири Tumblr_lsg0j15Yel1r40otbo1_500_large

Външен вид
Тя едно много красиво момиче. Кожата й е бледа нежна, фина като
коприна. Привидно толкова крехка и ранима, сякаш от стъкло , а всъщност толкова здрава и непроницаема. Очите - те са едно от на-запленяващите неща що се отнася до момичето. Сини, игриви, пълни с живот, обрамчени от гъсти мигли. Устните плътни и запленяващи, привличат всяко едно мъжко създание. Косата, златно руса, падаща на едри къдрици. Тялото й привлекателно, сексапилно, добре оформено.

Създаване на Вампири Tumblr_lzjxm0hU8b1r70ss3o1_500_large

Създаване на Вампири Tumblr_lzjxm0hU8b1r70ss3o1_500_large

Характер
Безсрамна, но смела Керълайн е силна и решителна. Тя е изключително лоялна и грижовна, чувствителна и добра по душа. Преди да бъде превърната във вампир външно Кер изглеждаше много уверена, но вътрешно беше много несигурна. Това това бе причината да постига много повече от очакваното, да създава проблеми и сложности в себе си, което води до различни въпроси, които стават фактор в нейното развитие, докато тя ги преодолява. Що се отнася до Елена, Керълайн винаги се е чувствала, че е в сянката 'и. Но с времето двете станаха много по - близки и Кер преодолява тази несигурност и става по - уверена в себе си.
Превръщането 'и във вампир я накара да поглежда на света в друга светлина. Керълайн става много по - зряла. Волята 'и става много по - силна и повечето същества се страхуват от нея, защото тя става непредвидим и опасен вампир. Също така Керълайн става много по - отговорна от преди и много по - грижовна. По ирония на съдбата, тя оценява живота повече, след като става вампир.

Създаване на Вампири Tumblr_llecwi0CVY1qfcibgo1_500_large

Създаване на Вампири Tumblr_llecwi0CVY1qfcibgo1_500_large

История
Керълайн Форбс е родена през есента в малко градче на име Мистик Фолс. Родителите 'и са Бил и Елизабет Форбс, която е и шерифът на града. Но нито един от родителите 'и е бил до Кер, когато тя е имала нужда от тях. Нито веднъж не са 'и обърнали внимание за повече от пет минути. Никога не са били на училищните пиеси и по - важното: никога не са били до нея в нужда. Когато Керълайн се нуждаела от тях - не никога не са били до нея. Игнорирали са я през целия 'и живот. Баща 'и признал, че е гей и изоставил нея и майка 'и заради друг мъж. Това наранило много Кер и тя се нуждаела от другия си родител. От майка си, за да сподели колко много я боли. Имала нужда от единствения човек, който можел да 'и помогне, на който можела да сподели, да си поплаче колкото иска да рамото. Но вместо Лиз да утеши малката си дъщеря тя се отдава още повече на убиването на вампири и работата като шерифът на града, напълно изолирайки Керълайн. От онзи момент Кер се почувствала ненужна и недостатъчна. Помислила си, че тя е причината родителите 'и да се разделят и да не 'и обръщат абсолютно никакво внимание. Не направила нищо, за да ги зарадва, ами ги разочаровала все повече. Независимо, че била капитан на мажоретния състав, кралица на бала, Мис Мистик Фолс и помагала с каквото може както за училището, така и за града. Това не било достатъчно и затова Кер постоянно се опитвала да докаже, че е достатъчна. Че си заслужава.
В Деня на Основателите Тайлар закарал Керълайн и Мат към тях, кати Кер седяла на предната седалка, а Мат на задната. Тайлър обаче реагирал на устройството на Гилбър, загубил контрол над колата и те катастрофирали. Мат и Тайлър били добре, но Керълайн имала много вътрешни кръвоизливи и изгубила съзнание. Парамедиция по спешност я отвели в близката болница, където Кер била оперирана в продължение на часове. Оказва се, че Керълайн била пострадала тежко и шансовете да оживее били много малко. Деймън предложил да даде от кръвта си на Кер, за да може да се излекува. Елена категорично отказала, но Бони веднага се съгласила, все пак това било Кер. В същата вечер обаче Катрин посетила младата Форбс в болницата. Кер я помислила за Елена, защото не знаела за двойничката 'и, но Катрин бързо я поправила. Казала на Кери да предаде едно съобщение на братята Салватор. Вдигнала възглавницата 'и и я задушила до смърт.
Превръщането на Керълайн във вампир напълно я объркало. Не знаела какво става, не знаела какво прави, както ще направи, не можела да мисли трезво и всичко 'и дошло в повече. Но Стефан Салватор помогнал много на Керълайн. Научил я на много неща, помогнал 'и с контролирането и жаждата за кръв и дори накарал Бони да омагьоса един пръстен, за да може Кер да ходи свободно на слънчева светлина. И тъй като се превърнала във вампир си спомнила всички изтрити спомени. Спомнила си как Деймън я използва, как я кара да прави всички неща, за които той пожела, как се хранил от нея, как искал да я убие. Да, била ядосана, но не искала да го убие. Не си заслужавало.

Създаване на Вампири Caroline-Favim.com-234200_large

Създаване на Вампири Caroline-Favim.com-234200_large

[/i]

Име:
Арвен Ундомиел

Години:
23 / 1 000

Раса:
вампир

Дарба:
Блокира дарбата насочена срещу нея, като я връща към източника,
Дъхът на живота (може да съживява същества, но само ако телата им са още топли),
Петте елемента и Копиране

Външен вид:
Арвен е красиво момиче с нежни черти и стройна фигура. Всичко в нея "крещи" изящност. Като се започне от нежната и мека кожа с цвят на мляко, дългите и' руси коси, стигащи чак до кръста. Понякога косата и е права, друг път накъдрена, но има и моменти в които я оставя леко начупена или я връзва в небрежна конска опашка.
Тъй като сменя два лика, единия през деня, а другия през нощта и обратно. Очите и са или изумрудено зелени, като на някоя неземна фея или небесно-сини, малки блестящи стъкълца, замиглени с гъсти и дълги мигли. Има плътни и женствени устни, на които обича да слага или безцветен гланц или червено червило.
Фигурата и е стройна и идеално изваяна, а картинката се довършва с дългите прави крака и плавната, котешка походка.

Характер:
Характера и е хамелеон. По начало може да се каже, че е спокойна и уравновесена личност, но тази си страна я изграждала с продължение на много години. През годините на дългия си живот е била както лоша така и добра, пукало и е за другите, или само за нея си. Борела се е със зъби и нокти или просто се е пускала по течението. За дългия си живот е била много неща, някой с които се гордее, други с които не. Инати се, но само за неща за които смята, че си заслужава. Поначало мрази да спори, защото е на принципа "Има две мнения, моето и грешното.", а и го намира за глупаво и безсмислено. Една черта от характера и обаче е ясно изразена през целия и живот, каквото и да става тя не иска да се предава и да скланя глава пред никого. Арвен смята че чувствата любов, съжаление и тъгата, правят човек слаб, но лоялността, гордостта и гнева, тези чувства те правят могъщ.
НО разбира се, колкото и да и' се иска да не изпитва първите, винаги има моменти в живота и' когато се проявяват по-силно. Саркастична и иронична, понякога прекалено дръзка и груба, но рядко показва тази си страна. Само ако я ядосат наистина.

История:
Живота ми никога не е бил особено лесен, дори и когато бях човек или по-точно вещица, защото майка ми Кара бе такава. Всичко е започнало още преди да се родя. Още тогава вещиците не са били най-харесваните същества, а един мъж на име Лео Дейн се опитал да убие майка ми, но за да го накаже тя го омагьосала и го принудила да се омъжи за нея. Една година по-късно съм се родила аз, а след още две години и по-малката ми сестра Кейлън, но при раждането и', майка ми не оцеля и умря от загуба на кръв. Тогава баща ни, беше освободен от магията и' и реши да върне отнетите години от живота му. Той знаеше какви сме аз и сестра ми и се страхуваше от нас. Караше ни да правим ужасни неща, използвайки силите си, а ако откажехме ни вързваше ръцете с въжета и ни държеше гладни. Държеше се с нас ужасно и ни караше да крадем, омагьосваме хората, а той получаваше всичките облаги и богатства. Бях съвсем малка, когато загубих майка си, но истината беше че и загубих баща си. Той не бе човекът за който го смятах, бе чудовище, което ни малтретираше и ни превръщаше в такива. Един ден, когато бях на 13, а Кейлън на 11, решихме да избягаме от Лео и да заживеем сами, но плановете ни бяха опропастени. Лео ни хвана и ни завърза ръцете и краката отново. Нямаше го цели два дни, а ние двете със сестра ми бяхме гладни и жадни. Правехме всевъзможни опити да се измъкнем използвайки силите си, но тогава разбрахме че Лео бе сложил една билка, която ги блокираше. Нямахме друг избор освен да чакаме да се върне. И той го направи, но ми се искаше да не го бе правил. С него дойдоха група жени, облечени в костюми от червена кожа и дълги коси, дигнати на висок кок и сплетени на плитка, чак до кръста. Отведоха ме и ме затвориха в една тъмница. Беше пълно с плъхове, които гризяха пръстите на краката ми и цвърченето им ме побъркваше.
Един ден дойде една от тези жени. Разпознах я, това бе учителката ми в основното училище, но сега разбирах че е било само дегизировка. Тя ми предложи да убия плъховете с едно специално оръжие наречено "Агиел" и да се оттърва от тях. Но аз не исках да убивам никого, дори и противните животинки, които ме тормозеха, но думите и постоянно се въртяха в главата ми "В този свят или убиваш, или те убиват." Реших да взема оръжието, което приличаше на дебела пръчка, но щом го докоснах усетих агонизираща болка по цялото си тяло. Но вече бях решена, че ще убия плъховете и го направих - един по един ги убих. Мислех си, че това е края на страданията ми, но той тепърва започваше. Жените, които се наричаха "Морд-Сит" ме отведоха в зала за мъчения, където ме измъчваха с продължение на дни, използвайки Агиелите си. И тогава разбрах, че Морд-Сит не се раждат, те се пречупват. Успяха да пречупят и мен. И под пречупят имам в предвид, да отнемат собствената ми воля, превърнаха ме в една от тях. Бях готова да сторя абсолютно всичко, само за да не се налага отново да чувствам тази болка. Мина една седмица, когато доведоха баща ми. Наговориха ми куп неща от сорта на това, че Лео ме е продал всякаш съм била стока и дошъл да продаде и сестра ми - Кейлън. Не можех да повярвам, че след всичко което беше причинил на мен и сестра ми е могъл да ни продаде, като стока на тези жени, които ме измъчваха, докато изпадна в безсъзнание. Учителката ми, ми подаде един Агиел и ми каза, да убия баща си, че той е чудовище и не заслужава да живее. В гнева си го убих и тогава Морд-Сит ме приеха в семейството си и станах една от тях.
С годините се променях и човечността ми изчезваше. Бях обучена да измъчвам и убивам, да бъда лоялна на господаря си и всичко. Бях една от най-добрите Морд-Сит, докато един ден не реших да ги предам. Макар, че не бих го нарекла така. Случайно бях попаднала в бъдещето, а то изобщо не бе светло за тези като нас. Всички бяха мъртви, а храма бе разрушен. Затова се върнах в моето време и предадох господаря си, помогнах на врагът му да го убие. За кратко поех командването над Морд-Сит храма, но сестрите ми не приеха решението ми добре и ме пребиха, оставяйки ме да умра. Но аз бях Морд-Сит, бях издръжлива и някак си бях оживяла. Или поне така си мислех, събудих се край един кладенец на следващия ден. Венците ме боляха, слънцето дразнеше кожата ми и се чувствах ужасно нестабилна. За моя учуда до мен стоеше един мъж, чието име бе Илайджа. Каза ми какъв е и в какво ще се превърна аз, ако пия човешка кръв. И аз приех, исках да бъда вампир, да бъда по-силна от сестрите на Агиела и да ги унищожа. Илайджа бе честен мъж, който държеше на думата си и това негово качество наистина ми харесваше.
Показа ми плюсовете и минусите на вампирския живот. Дори се сдобих и с колие, което да ме предпазва от лъчите на слънцето. Един ден Илайджа изчезна и останах сама, но това изобщо не ме тревожеше. Имах цел и я изпълних. Унищожих тези, които ме бяха предали и тръгнах да търся сестра си Кейлън, но така и не я намерих.
През годините ми се случиха още много неща, които ме промениха. Влюбвах се, разлюбвах се , манипулирах, бях манипулирана, падах, изправях си и т.н. , всичко което ме правеше човекът който съм днес.

Допълнителна информация:
През годините е успяла да си навлече гнева на един магьосник , който за да и го върне я проклина да има две лица - едното нейното и второто, това на мъртвата му дъщеря, която тя е убила.
Трудно се влюбва, но направи ли го обича истински.

Лик :
Candice Swanepoel / Amber Heard

Много хубави герои.Одобрени сте.Добре дошла! (:

Име: Деймън Салватор

Години на героя: 19 човешки / 519 вампирски

Раса: вампир

Характер: Винаги готов да покаже на останалте, че е способн на всичко. Може да бъде много убедителн и е доста манипулативн. Държанието му се влияе от настроенията му, лесно избухлив.Доста властен и винаги подготвен за ситуацията, в която се намира. Свикнал е всеки път да получава това, което иска независимо какво ще му коства.Не вярва в любовта.

История: Деймън има по-малък брат на име Стефан.Отгледани са само от баща си.Двамата са в добре отношения,винаги са се разбирали,докато един ден в града не идва момиче на име Катрин Пиърс.Тя идвала от Европа-България.Двамата братя се влюбват в нея,а тя си играела с тяхните чувства.Истината била,че тя повече обичала Стефан,а Деймън бил само за забавление-нищо друго.След като разбират,че е вампир,двамата си мълчат,но баща им разбира за това и слага в питието на Стефан върбинка.Тогава отвеждат Катрин.Деймън не може да го приеме и започва да обвинява брат си за случката.Стефанн обаче му казва,че ще оправи нещата и затова двамата братя тръгват да спасяват Катрин.Но опитат им за спасение е бил неспоучлив.Двамата биват застреляни от собствения си баща,а Катрин е отведена в гробницата с останалите вампири.На следващата сутрин братята се събуждат близо до едно езеро и къща простоена наблизо.Тогава разбират,че вече не са хора,а кръвопийци.Вечерта Стефан се прибира с едно момиче и кара Деймън да пие от кръвта.Но не е много съгласен с това,но се примирява.Деймън никога не е можел да посегне на човешко същество,но Стефан е обожавал.Винаги е опаправял грешките му.В домът им една вечер малкия му брат се прибира с момиче,което също е вампир на име Лекси-Алексия Бенсън.Точно в тази нощ Деймън се изнася от къщата и помолва Лекси да се грижи за брат му.Но неговия живот се преобръща- превръща се в чудовище,също като Стефан.Много години по-късно се завраща в градът,но този път по опасен от преди.Вижда,че Стефан не е същия като преди.Също така разбира,че се е влюбил в момиче на име Елена-двойничката на Катрин.Деймън макар и тайно,мъчейки се да не показва чувстава си към нея я обича.Но е твърдо решен да измъкне и Катрин от грабницата,оказва се,че тя не е била там,а е избягала с помоща на вълколаг.

Външен вид: сини очи,тъмно руса коса,нормално висок.Тялото му е добре поддържано. Очите му са сини, дълбоки и са способни да разтопят всяко ледено сърце. В същите тези очи се забелязва червеникав блясък когато е привлечен от нещо или някого (което рядко се случва). Обича да носи предимно дънки и някаква тениска отгоре.

Дарба:взимане на спомените на съществата

Снимка и известна личност, която използвате: Ian Somerhalder

Одобрен си.Добре дошъл! (: